За розата
Легенда за розата
Някога, много отдавна, във време, което вече никой не помни, в далечна страна властвал могъщ шах. Любимата му жена починала, но преди това го дарила с прелестна дъщеря, която много обичала баща си и необятната си розова градина.
След една славна битка шахът решил да отбележи триумфа си по грандиозен начин. Искал да построи джамия с минаре толкова високо, че от върха му да се вижда цялата розова градина. Никой от майсторите в царството му не се решил на това дръзко дело, защото гневът на владетеля бил страшен. Само един млад странник от България решил да опита късмета си. Започнал той големия градеж, но усещал как силите му намаляват. Още на първия ден издигнал висока стена, от която се открила гледка към градината, а ароматът на розите достигнал до него. Това му дало неподозирани сили и продължил да поставя камък върху камък през цялата нощ. Когато на сутринта слънцето изгряло, момъкът обхванал с поглед цялата градина, а в средата й съзрял прекрасната дъщеря на шаха.
Тогава момъкът продължил още по-устремено своето дело, защото вече знаел каква награда ще поиска от владетеля. Смелият зидар не убягнал и от погледа на девойката и завинаги останал в сърцето й. На третия ден джамията била готова и дошло време за наградата. Когато обаче момъкът поискал ръката на прекрасната девойка, шахът обезумял от гняв и хвърлил младежа в тъмница. Но владетелската дъщеря вече не признавала волята на баща си. През нощта тя освободила момъка и заедно побягнали към неговата страна. За спомен от родината си тя взела един розов храст. Пътят обаче се оказал тежък за крехкото момиче и силите я напуснали. Тогава тя дала на момъка розовия храст и му казала да го засади в родината си в памет на тяхната любов и след това издъхнала. Сломен младежът се върнал в България и засял царственото растение в прекрасна долина, в сърцето на страната.
Може би наистина точно така Роза Дамасцена е намерила най-подходящите условия за виреене - в Подбалканската долина на България. Може би така е поставено началото на Розовата долина, която през последните години се превръща във все по-предпочитана туристическа дестинация.
Маслодайната роза е пренесена от Индия през Персия, Сирия и Турция. В Казанлъшкия регион тя намира всички благоприятни условия, за да може да вирее свободно - подходяща температура, висока влажност и леки песъчливи канелено-горски почви.
Редица прочути личности, посетили Розовата долина още преди много години, са останали очаровани от великолепието на този край.
През 1837 г. Казанлъшката долина е посетена от генерал Хелмут Молтке (1800 – 1891 г.), който в своя пътепис “В страната на розите” пише: „Казанлък е Кашмир на Европа, страната на розите. Това растение се обработва не както у нас – в саксии и градини, а в ниви и бразди, както картофите. Нищо не е по-приятно от това да си представи човек една такава розова градина. Милиони, да, много милиони столисти растения са разпръснати по светлозеления губер на розовите градини, а при това сега може би само четвърт част от пъпките са разтворени“.
Известният унгарски етнограф Феликс Каниц (1829 – 1904 г.), посетил няколко пъти България, пише: ”С мъка се разделих с тази райска долина”.
Видният български енциклопедист Иван Богоров (1820 - 1892 г.) също дава сведения за Казанлък: “Главното произведение тук е трендафиловото или гюлевото масло... Накичено е навсякъде с трендафилови ниви, лозя, градини и цветя”.
Големият възрожденец Любен Каравелов (1834 -1879 г.) посещава Шипка и пише: ”Градът, окръжен с розови градини и лозя, тъне в зеленина, от всички страни шуртят ручеи и извори, които идат от височините на планината. Град Шипка, получил название от българската дума шипка или шипец - роза, действително е хубав като този цвят. Жителите на града произвеждат розово масло и го продават в Цариград, откъдето то се изпраща по цяла Европа.”
Народният поет Иван Вазов (1850 - 1921 г.) в своя пътепис “Розовата долина в Тунджа” пише: “Долината на розите трябва да я посетиш през средата на май, ако желаеш да плуваш в море от трендафили. Казанлъшката долина омайва с разкошната си пъстрина и величественост.”
България се слави с дългогодишна практика в производството и търговията с розово масло.
В края на XVII в. и началото на XIX в. българското розово масло завладява световните пазари – страната става основен доставчик на парфюмерийната промишленост в Европа.
От 80-те години на XIX в. българското розово масло е вече световно известно. Висококачественият продукт е донесъл на страната десетки медали и дипломи от световни изложения, изложби и панаири. Под наименованието „българско розово масло“ се изнася от 1820 г. основно за пазарите на ЕС, САЩ, Австралия, Япония, Средния Изток. И до днес българското розово масло е важен и ценен компонент на редица световно известни парфюми - 42% от композициите за модерни мъжки парфюмни продукти съдържат българско розово масло като важна съставка. Същото се отнася и за повече от 96% от композициите за дамски парфюми.
През 1907 г. в Казанлък е основан единственият на Балканите Институт по розата и етеричномаслените култури.
В Казанлък се намира и Музей на розата, който е открит през 1969 г. и досега е действащ.
През 1927 г. е основана и Държавната лаборатория „Българска роза” в София, която има за цел да контролира качеството нa произведеното розово масло и неговото съхранение.
Отличната репутация на българското розово масло се поддържа и благодарение на провеждания ежегодно Празник на розата в периода на розобера.
Розоберът започва през май - в зависимост от времето той може да започне в началото или в края на месеца.
Индикация за започване на розобер са розовите пъпки. Когато в насаждението се види първата оформена пъпка, това означава, че розоберът може да започне след около 40 дни. Тогава развитите пъпки вече са разтворени или поне външните им листа.
Според народния календар розоберът наближава, когато цъфне акацията - най-късно до десет дни започват да се берат розите. Берат се разтворени цветове и цветове, на които поне едно от най-външните венечни листа е разтворено заедно с чашката.
Брането на розите започва много рано сутрин и продължава най-късно до обяд.
Целта е разцъфналият цвят да бъде обран в точния момент и да не остава за следващия ден. Розовото масло е в цветовете, затова при повишаване на температурата на въздуха съдържанието му намалява.
Кампанията по прибирането на розовия цвят продължава около 25 дни. За предпочитане е розите да изцъфтяват бавно и равномерно и да няма ясно изразен пик на брането.
Набраният сутрин цвят е свеж, леко влажен от сутрешната роса, с наситен розов цвят и характерен аромат. Този аромат се предава и на розовото масло. Розовият цвят се дестилира в деня на розобера.
От един декар средно се произвеждат по 350 - 400 килограма розов цвят. А за получаването на един килограм розово масло са необходими над 3 тона розов цвят.
Всичко, което има досег с розовия цвят, дестилат и масло, трябва да бъдат изработено от неръждаема стомана.
Съхранението на пречистеното розово масло става в стъклени съдове с шлифовани запушалки при температура около 15°С, без достъп на пряка слънчева светлина.
Продуктът не се произвежда по цялата територия на България, а в точно очертани географски райони в рамките на Розовата долина.
Основните селища, занимаващи се с производството на рози и розово масло, се намират в Подбалканските полета: Карловско, Казанлъшко, част от Новозагорско и Стрелча. Увеличават се и насажденията в района на Брацигово, Бяга, Пещера.
Най-общо Розовата долина обхваща долината на р. Стряма – на запад от гр. Клисура до гр. Калофер на изток. Всички тези селища се включват в широкото понятие Стрямска долина.
Отначало розовите насаждения са били ограничени само около Казанлък и близките села. През втората половина на ХVІІІ в. те се разпростират до градовете Калофер и Карлово. Към средата на ХІХ в. се разширява по северните склонове на Родопите (Пещерско) и по южните склонове на Централна Средна гора. В тези райони розата намира най-благоприятни условия за своето развитие и към средата на XIX в. става главен поминък на населението в този район.
Българската маслодайна роза има специфични изисквания към климатичните условия, особено през периода на цъфтеж.
Най-благоприятните климатични условия за образуването на голямо количество качествено розово масло са умерената температура и високата влажност на въздуха. Счита се, че такива климатични условия има именно в Подбалканската долина.
Репутацията на продукта „българско розово масло“ е изграждана в течение на столетия и е част от културното наследство на българския народ, символ и визитна картичка на България.
*** Всички снимки към текста са със защитени авторски права и не могат да се използват без съгласието на автора.