Кукерите са наричани с различни имена в различните краища на България - чауши, бабугери, станчинари, дервиши, старци, сурати, джамалари. Пак от местната традиция зависи и по кое врме на годината се провеждат кукерските събори – може да е в периода между Месни и Сирни Заговезни или пък между Коледа и Богоявление.
Независимо от малките различия в общия случай кукерите са мъже, предрешени като зверове или типични персонажи (бабата, дядото, царят), винаги са с маски на главите, с чанове на пояса и с кожуси от животинска кожа с козината навън.
Кукерите танцуват по улиците, за да прогонят лошите сили и болестите. Правят ритуали и наричания за здраве и плодородие. Игрите им винаги са шумни и страшни, защото целят да прогонят злите сили и да дойде богата и здрава година. Затова и маските са грозни - да изплашат злото. Голямо значение за символиката на маските имат и цветовете на украсата. Почти винаги преобладава червеният цвят – символ на плодовитостта на обновяващата се природа, на слънцето и огъня. Черният цвят олицетворява земята, а белият е символ на водата и светлината.
Важен момент в кукерския обичай е обхождането на всички домове с пожелания за здраве, плодородие и благополучие, при което се събират подаръци от стопаните. Накрая на селския площад се играят танци, прескачат се огньове и се правят наричания за здраве и берекет.
*** Всички снимки към текста са със защитени авторски права и не могат да се използват без съгласието на автора.